Казват, че времето е пари, но как и от кога го измерваме. Историята на часовника е започнала много отдавна – преди приблизително 3500г. със слънчевия часовник, който измервал времето с изменението на сенките.
Първият механичен начин за измерване на времето също е създаден в Египет. Това е водния часовник, наричан още клепсидра, който измервал времето с помоща на течаща вода.
През 15 – 16в. се появяват първите джобни часовници. Но заради големината и дебелината им те са носени около врата. За родината на джобния часовник се знае малко. Различни източници посичват Англия, Италия, но за изобретател на джобния часовник днес се смята Петър Хенлайн (Peter Henlein) от Нюнберг. Едва през 17в. часовникът става популярен и по-точен.
През 18в. кралица Анна Стюард обещава 20 000 паунда на онзи, който изобрети машина, с чиято помощ да се изчислява географската дължина. Самоукият часовникар Джон Харисън разбира, че за да се измери географската дължина, човек трябва да знае точното време. Това е причината, той да се заеме със задачата да създаде часовник по-точен от тогавашните. Работи върху този проект повече от десет години и създава четири версий на морския хронометър, който представя пред Кралската Академия. Неговия хронометър преминава през много тестове и е използван от хора като капитан Кук.
През 19в. Патек Филипе измисля ръчния часовник. Първоначално той е смятан за аксесоар само за жени, защото по това време мъжете носели джобни часовници. Едва през Първата световна война ръчните часовници започват да бъдат носени от мъже, защото много по-лесно е да погледнеш китката си, отколкото да търсиш часовника си по джобовете. След края на войната войниците задържали часовниците си и явно били свикнали да ги носят, защото след 1918г. не било необичайна гледка да видиш мъж с ръчен часовник по улицата. Някой биха казали, че Първата световна война е единствения прецедент, който е задвижил цялата часовникарска индустрия. Изглежда останалото е просто история.
